Да те намажат с екскременти вече не е екстра от мутренската стилистика. Това е обществена практика и даже няма значение дали буквално или метафорично ще ти го направят. И в двата случая вони. Къв е тоя пич, дето ще намаже друг с лайна, е въпросът, който мирише. Психоаналитиците снизходително ще ви кажат, че това е някакъв анален тип, който не е овладял задържащата фаза в развитието си и единственият вариант да се чувства удовлетворен в рамките на нормалното е да се занимава със заболявания на дебелото черво, т.е. да стане санитар или лекар, може и скулптор. А той може да стане лекар, ако е ученик, може да стане каквото си иска. В тоя случай ви остава да се молите на всички видове господ да не става доктор, скулптор по-може. Безболезненият вариант е “мятащият изпражнения” да е някакъв латентен копрофаг, все още във фаза на осъзнаване. В тоя случай се предполага, че не е толкова социално опасен, защото е възможно да си намери референтна група, в която да практикуват, без да пречат на другите. При всички случаи стои въпросът кое е по-най гнусно - дали е по-ужасно да поръчаш фекално отмъщение или направо да треснеш облегалката на стола в главата на съученик. Дали е по-перфидно да изнудваш с компромати под формата на кадри с порнографско съдържание или да чупиш лицево–черепна кост. До неотдавна смятахме , че извращенията стават само в армията и в американските филми. Откак комунизмът си отиде, се светнахме, че гадости има навсякъде – някои психолози говорят, че това е част от инициацията в групата, естествен процес в неформалната и структура, изобщо традиция с дълга история. Когато един руски войник загуби двата си крака и гениталиите, след като часове наред бе бит от пияни войници, в Русия констатираха, че тормозът над новобранци започва още в основното училище. Трябва ли да се случи такъв ужас тук, за да си го кажем и ние. Все още живеем с измамно оптимистичното чувство, че е индивидуална психопатология да разчлениш приятеля си и да удушиш съученичката си от завист. Докато овладяват основните разлики между първия и втория план на нещата, учениците започват с “буквална” практика. Същите не могат да се оплачат от дефицит на примери от реалността. “Целта оправдава средствата” не е общественото лого вече, просто цел отдавна няма. Това означава да няма смисъл, защото е ли възможно само средствата да са цел. Загубата на смисъл е кардиналният проблем, които се крие зад отговорите на въпроса кой е виновен за агресията. Там често се споменават интернет, семейството, телевизията...а те са само заместители на основната причина – безсмислието. Видя се, че Европейският съюз като цел не можа да впрегне положителните социални сили, активира ги само формално, без вътрешна убеденост и реално съдържание. Без стратегия и тактика, само с някои и друг изхарчен “разяснителен” милион. Социализмът беше кофти строй, но залагаше на вероятно правилното основание, че човек не може да се справи сам със свободата си, и в тоя случай е необходим един непрестанен контрол под формата целеустременост към комунизма, към светлото бъдеще, към чувство за принадлежност към социалистическия лагер, както и други съревнователни цели. Може би, социализмът просто не е попаднал на точната нация, за да се случи наистина, защото, реално, той вече се прави от японците, и се обяснява с теорията Z. Тя е японският модел за успех – в основата и са неформални, тънки механизми на контрол, основаващи се на вътрешното чувство за дълг и отговорност, на чувството за самоконтрол и взаимен контрол. Основният стимул е вътрешен и той е стремеж за запазване на репутацията - своята, на семейството, на държавата. У нас обяснителната теория е Fаеcal-ната. Върти се около храната, в най-общ бездуховен смисъл - оцеляването, все неща, на изхода, свързани с тоалетната чиния. Най-пълни са вецетата на богатите. Да ти е пълен кенефът е вулгарният синоним на берекета. Затова и този пресилен афинитет към лайната - като стимул, като награда (в съновника- сънуваш ли ако -на пари е), като наказание - ни изяжда главата. Теорията F е противоположна на теорията Z и за да можем поне да се отъркаме в японския модел, по–добре е да се говори за липсата на авторитети, мотивиране и целеустременост, липсата на санкции, отколкото за озлобените родители и учители и копиращите поведението им наследници, както и за стиснатия свят – скъперник за едни, разгулник – за други. Авторитетът, мотивацията и целеустремеността не са от стилистиката на изпражненията, озлобението, скъперничеството, удоволствието като самоцел – това е аналната типология. Как да се впрегне смисълът, само той може да обуздае първичните потребности, е въпрос от репертоара на теорията Z. Социалната сублимация се учи в училище. Тя предполага преди да тръгнат да се поливат с лайна, да ги “хванат” в кръжоци, групи, “общества”. Примерите не са само в американските филми – бойскаути и разни мажоретки. Чавдарчетата, пионерчетата и комсомолците – независимо от страх, или от срам пред знамето - не се поливаха с фекали и не си режеха гръцмуля от завист, агресия или просто от скука. Нямаха време да мислят за такива работи. Или пък, може би, кенефите на всички ориентировъчно бяха еднакво пълни, или еднакво празни, пак в зависимост от гледната точка. Ако, в целия метафоричен смисъл на думите, започнат да учат децата в училище, че кенефът на съседа си е негова работа, това ще е първата стъпка за излизане от мръсния канал.

AMI KOMENTARA DA VI GO NABIQ V ZADNICITE NA VSI4KI

I AZ TAKA SMQTAM DA VO GO NABIQ V ZADNICITE NA VSI4KI

I AZ TAKA SMQTAM DA VI GO NABIQ V ZADNICITE NA VSI4KI

I AZ TAKA SMQTAM DA VI GO NABIQ V ZADNICITE NA VSI4KI

...но бих искал да ви го набия в задниците на всички, ако може. Приятен ден.

... дали пък да не взема да ви го набия в задниците на всички... и аз.