Гласът на българския учител
Аз съм един средно статистически учител с 30 години педагогически стаж. Казвам средно статистически, защото “масовият” учител в България е на тази възраст. За никого не е тайна, че младите в образованието са много малко. Казвам това, за да подчертая, че това са същите тези учители, за които се говори със суперлативи в миналото. Не за първи път съм усещала отрицателното отношение на обществото към учителите, но че е стигнало до такива размери, не съм предполагала. Гледах предаването на Милен Цветков по Нова телевизия и бях шокирана, потресена, разтърсена, не знам каква друга по-силна дума да употребя, за да изразя състоянието си. Колко много злоба в обществото и журналистите има към българския учител?! Изведнъж осъзнах колко е безнадеждна съдбата на България. Не е пресилено, не е сгрешено – именно съдбата на България. Не може един народ да очаква светло бъдеще с такава омраза към тези, които го правят човек. И си зададох въпроса: - къде сгрешихме? Наистина ли вината е в учителя? Та нали ние сме същите и работим по същия начин?! И си отговорих – и да, и не. Да, но не за това, за което го обвиняват. Да, защото позволи на обществото да го смачка. Да, защото позволи да бъде с такава заплата. Да, защото позволи да му бъдат вменени толкова задължения, та каквото и да направи, все ще е виновен за нещо. Да, защото позволи да му се отнемат всички права. Да, защото не измисли тази прословута реформа, но не тая, която му готви министерството. Да, защото не обясни на хората. Да, защото позволи на всеки нов министър да му каже какво няма право да прави. Обществото поиска учителя да бъде “Бог” и да му реши всички проблеми. Да изучи всички ученици на ниво “професори”, да ги възпита, да възпита родителите и семействата, да се справи с агресията и престъпността, да интегрира малцинствата, да съживи икономиката, да оправи времето дори, но за всичко това да не получава пари да няма естествени нужди.
Да, ама не (както бе казал един известен журналист).
А, сега за някои митове – учителите бойкотират реформата!
Мили хора, разберете, реформа няма. Тя още не е измислена. Реформа, която да доведе до качествена промяна в образованието, каквато всички очакваме, няма. Въвеждането на тестовете, съществуването на няколко учебника по един предмет, ученици да оценяват учителите си, учителите да бъдат оценявани по резултатите, които са постигнали техните ученици, това знае обществото за реформата и много се ядосва, че учителите я бойкотирали. Това не е реформа. Или поне един по-късен етап от нея.
Кои са въпросите, които спешно трябва да реши реформата, които са в интерес и на обществото, и на учителя.
На пъро място.
Реформата е промяна на съзнанието
На второ място. Учителят идол ли е за децата?! Не?! А трябва да бъде. За да обучаваш и възпитаваш, тряба да ти вярват. Не мога да говоря пред учениците как да бъдат успешни в живота, да им обяснявам колко полезно е да се интересуват от различни неща, да ги усвояват и удостоверяват. И естествено соча себе си за пример. Какви квалификации, специализации и курсове съм завършила и съответно какви документи съм получила. И изведнъж – въпроса. Госпожо, а вие успешен човек ли сте? Как да обясня в днешното материално време, че човек с 300 лева заплата се смята за успешен. Как да обясня, че се смятам за успешна, защото 30 години работих работа, която обичах, че се чувствах полезна, но която все по-малко обичам и все по-малко полезна се чувствам. Така че, хора, не се възмущавайте, че учителите искат повишение на заплатата. Промяната на вашето собствено бъдеще ще започне с промяната на заплатите на учителите и на отношението на обществото към тях. Кои са мерките в реформата за повишаване авторитета на българския учител? Още един въпрос, на който реформата не дава отговор.
Отношение към учителя.
На трето място.
По въпроса за конкуренцията.
Защо минерството и правителството не могат да го разберат?
А може би точно това ги устройва...
Тонка Гочева Чанкова
Да помислим заедно. Днес в българското училище се учат деца, които утре ще живеят и работят в условията на жестока конкуренция. Където за да успееш, ти трябват много и различни качества – висока образованост, адаптивност, борбеност, самодициплина, инициативност, респект и уважение, както към “по-големите”от теб (разбирай шефове, партньори), така и към “по-малките”(разбирай подчинени), респект към закона и т.н. Дава ли днешното училище тези качества? Категорично не!. Всяко общество има своя морал. При социализма имахме “Морален кодекс на строителя на социализма”. За вярващите има “десет божи заповеди”. Какви са моралните ценности при демокрацията? Кои са техните носители? Детето има нужда да подражава на някого. Къде са идолите му? Кое е добро днес, кое не? Какъв модел на млад човек искаме да изградим и как да го постигнем? Кои са ценностите на демокрацията? Защото учителят преди всичко възпитава. Не е страшно, ако всички днешни ученици не станат професори, но е страшно, ако не станат добри граждани. На този въпрос реформата не дава отговор.С подкрепата на учителския колектив на СОУ „Константин Петканов” – гр. Бургас
