Цинизъм -

безсрамие, безочливост, дебелоочие, наглост, дързост, нахалство; цинично – виж разговора на двама министри; циник– онзи, на който му е през Халеевата комета.. Може и така да се говори за цинизма, но не съвсем . Вълчев и Орешарски не са циници в буквалния смисъл на думата. Защото да си циник е комплимент, ако ще визираме етимологията на думата. Министрите, по презумция на политическото бг-реалити, са далеч от идеите, които изповядват киниците. Диоген се води циник. Той е живял в бъчва, презирал светските удоволствия и смятал суетата и желанието за изкачване в социалната йерархия за глупост. Диоген, на прост език, бил истински голям пич, предпочитал “да бъде”, пред това “да има”. За да бъде максимално ясен, той използвал леко скандален метафоро-жестичен език. Когато веднъж го попитали как да се отърват от изкушенията на плътта, Диоген просто започнал да маструбира, а на хорските дюдюкания отвърнал: “Ех, ако можех да задоволя и глада си като си търкам корема ...”. Възможно е втори път да не са го попитали как да се оправят с нагона. Парадоксално как министрите без да са киници, са цинични, препоръчвайки по три търкания на корема за даскалите – сутрин, обед и вечер. По-пълните учителки могат да спестяват вечерната порция околоутробно мачкане. Все пак, категорично не, двамата министри не са циници. Но се видя, че са кибици. Цинизъм идва от кинизъм, а вече е ясно, че кибизъм е синоним на седянка. Готино. Наистина тази култув диалог е най-свежото естествено събитие в ефира. Да си говорим честно, зад политическата реторика – това е реалността на празните приказки. Зад тях няма никой – зад думите няма дела. Каквото и да се приказва, никога словото не е било по-силно от днес. То прави толкова светове, колкото пр-ите решат, за колкото влиятелните настояват. Добрите в занаята знаят, че и онтологията на едно магаре днес зависи от неговия медиен образ. “Да разваляме седянката” е по-хубаво даже от “танковете да дойдат”, някак много по-миролюбиво и рафинирано е. Даже, е чисто човешко. Тази култова реплика е ключ към разбирането на действителността. Тя е пробив в матрицата, една щастлива грешка в системата. Тя е косвен отговор на въпроса защо Уго Чавес премести стрелките на часовника в поверената му Венецуела с половин час назад. Президентът не го направи, за да подобри обмена на веществата в главния мозък на венецуелците, както сам обяви. Той върна стрелките, просто защото така поиска. Вероятно го кефи да се занимава и с времето. Това е вече божествено занимание. “Да разваляме седянката” даже няма нищо общо с учителите. Тази реплика е същинската волева изява на власт. На която и да е власт.. Кой не е сънувал поне веднъж да може да развали седянката, ама не селската седянка. Да слагаш финала – смазваща доминация, кулминационен екзод – богоподобяващо е, не го снизява даже стилистичната украсеност на простонародната седянка. Сега много лицемерие ще се впрегне и куп нови реторически завъртулки, да се замаже т.нар. гаф, за да се скрие истината за разкатаването,изобщо за политическите бля-бля - разговори, срещи, експертни гугукания на високо, средно и ниско равнище, конференции , семинари и пр. Ако искат да бъдат адекватни на малко неочаквания шамар (не може да се отрече , че няма много куртоазия в това “да разваляме седянката), който изядоха от министрите, учителите трябва не да пеят “Седнало е Джоре, дос” и да озвучават протеста си с възрожденски песни, а да заложат на Ъпсурт и Колега. Нека поканят момчетат да попеят: “ В момента и ти си като всички – бит пес /( в парламента да лапаш п-ки е бизнес)/ Нали ги видех – общественици / некои курви направиха много пари…” НО, даскалите няма да си пуснат Ъпсурт на стачката. Просто не могат да го направят, зашото сами са свикнали със словото да маскират действителността. И ако министрите са страшни, учителите отново ще рискуват да станат смешни с детския си наивитет.