След бума на екстрасенсите, гледачките и баячките, които обсебваха хаотичното пространство на прехода, днес идва модата на психолозите. Магическите аргументи се заменят с научните. Неприятното е, че, както и преди, на повечето, използващи психологията като средство, тя им говори, точно както им ги говориха звездите на медиаторите с отвъдното. Не мoже всички да са Ванга, нито пък Фройд, но поне по нещо трябва да приличат на оригинала. Днес псевдоаргументите на психологията се слагат навсякъде, те са като пр-а, особено като се има предвид, че последният е, всъщност, психология на влиянието. Някой разбирачи от имиджмейкърите даже изпробвали да мерят харизмата на клиентите си.
Сред методиките, с които се злоупотребява, не отстъпват тестовете. Диференциалната психология е любима на тези, които обичат да обобщават на пръв поглед. Простата дименсия – ставаш – не ставаш, не съществува. Това не е като меренето на реални факти от типа – става ми, не ми става. Лексиконното начало в тестовете номади, (тези които обикалят от офис на офис, от шеф на шеф), с които, например, биг бос се опитва да хване вашата лоялност, ги лишава от цялата им сериозност. В действителност тестуването е дълга и комплексна приоцедура. Ключът в анализа на три факта - като например : обичаш сладолед, жълтият цвят ти е любим, домашният ти любимец е зайче - не е следователно си гей. Той, ключът, е в изтъкването на поне три причини защо си гей и какво отношение има това към жълтото, сладоледа и заека. Всичко е субективно, забравиха пишман психолозите.
Другите активни моди са медийни психологически консултации. Клиент и терапевт се правят, че си говорят сами, всичко това пред публика, която не се прави, че я няма. Трябва да изглежда, че е достоверно, освен че е етично, разбира се. Споделяме си и си помагаме за сеир на жадни да надникнат в тъмната страна на безсъзнателното. Истината е, че нито един комплекс не може да падне на ефир. Могат да се надигнат един- два за бонус, но, като се има предвид, че всички участващи играят за камерата, най-много да лъснат две-три техни очевидни характеристики – лесна за доказване екстравертираност, силен нарцисизъм и уклон към теле-садо-мазо-мания.
Сред най-жълтеникавите псевдонаучно използвани средства е полиграфът, който, според тези, които го практикуват и рекламират, само невменяемите не хваща в лъжа. За шизофрениците още нищо не са казали. Обещанието за безкрайна искреност, не съвсем по желание, от рода на “ще каже и майчиното си мляко” вече разполага с този модерен еквивалент на средновековния екзекутор - Детектора на лъжта. Полиграфът обещава да каже още пушила ли е майката , докато е кърмила, правила ли е секс през това време, по колко пъти на ден. Резултатите са верни, дори и ако изследваният не е бил кърмен, а е захранван с адаптирано мляко. Полиграфът е последната инстанция на истината.
Начини да манипулираш тълпите винаги се намират, и колкото са по-тъпи, толкова по-безотказно действат. Изобщо, съществуват условия занимателната психология у нас да се вземе насериозно. Последният моден писък идва от Пътна полиция. Предложението е катаджиите да правят и психотестове. Психотест на пътя – звучи тъпо, освен че е. Психоанализ на пияните водачи също е лишено от здрав смисъл действие. Не върви някак всеки катаджия да е и практикуващ психолог. Ако пък това предложение се приеме, вече ще се казва: роднина – психолог, роднина – психолог…
...отделно, ако си с представата че психологията си е остaнала с Фройд, няма да те оборвам..ама също си е голям смях :))))))
една от тъпата тълпа
