За лудостта, острова от предишния ден и другите хора

По моята скала на гадориите най-горе е шизофренията. В тоя контекст раждането е оргазъм, а ампутацията на крайник е като дефекация. Страховете са субективна история, но ако по съребрена линия ти се водят Алцхаймер и диабет, не се кахъриш за рак на гърдата, примерно. То не е казано, че ако в родата някой е изперкал, непремено и ти ще мръднеш. Но, все пак, гаранция нямаш - ваксина също. Каузално погледнато, по-добре е да развиеш шизоидни симптоми, преди да те е хванал рак, СПИН, или някоя друга болест - като си в раздвоение винаги ще я прехвърлиш на другия в теб . Ако пък си имаш повече от две самоличности, имало случaи с по 100–тина в един, още по-добре - пръскаш болестите пропорционално и все някой от многото вас ще си остане мажоритарно здрав.

Преди да ми теглиш някоя и да допълниш културно: “Шизофрениците са шибаняци, кастингът за под брадвичката е друг”, помисли си само, ами, ако иде реч за най-ценното ти, ако ти си си най–ценният, представи си, че става дума за теб. Ти – шизофреник ?!! Тоя филм не го дават в твоя сезон, а? Я, си помисли пак.

Болестите и мъките не се сравняват по никоя скала на ужасите, така е, но ако мислиш за лудостта като прищявка, ако постоянно си мислиш така, искам следващият със симптоми да си ти. Глобално погледнато, може да спечелиш, защото кой каза, че сега си нормален. Може Ние да сме в Матрицата, а Лудите да са извън котрола. Може аз да съм изфакано крейзи, може вие да сте от тъпите пичове, може да е обратно. Който знае с точност, да звънка. “Светът е относителен” е също едно много относително твърдение.

Един филм много се гледа сега. Казва се LOST и e сериал. И макар, много зрители, като гледат сериала, чакат нещо да се случи - така, както се случва в “Трима братя – три сестри”, та да им станат ясни тия неясноти, така интригуващо забъркани, няма да стане тая работа. Отдъхнете, хора, нищо няма да се случи. Нищо еднозначно и конкретно. И ако не искате да останете на края недовършени, не чакайте класическа развръзка. За тези, които не гледат – накратко – катастрофирали на необитаем остров се опитват да съществуват там – заедно с Другите и себе си - в стил екшън, хорор, приключенски и разни други, много тънко пародирани.

Та, тоя Остров е една метафора – много страшна. Основната линия в сюжета са личните истории, преди крушението. Всеки герой се е разбил със себе си, преди да катастрофира със себе си - пак там – на собствения си Остров. Никой в този филм не е на един и същи остров и затова те са толкова LOST, защото даже не са на едно място. Просто Островът е нереален, той не е топос. Всеки сам си е Остров – и това е . Няма да бъдат намерени изгубените, нито от НАСА, нито от ФБР. (Филмът е американски, все пак).

Никой не ти казва дали цялата история с разбиването на необитамия остров, не е само фантазия на психично болен, а останалите LOST не са просто Другите пациенти в клиниката. Нарочно объркващо. Значи, търсиш си своя си остров, ако си някой дебил, съдбата ти пуска възможност да се намериш, дава ти последната възможност да се спасиш от Другите, но се оказва, че и те живеят там. – на твоя остров. Самият Аз е Другият, Ти си Другият – адски неделикатна ситуация. Априори шизоидно. Много плаващ филм, плъзга се и те пързаля. Тактично те пипа по интимните части…познаваш ли се с всички други в себе си, или си гост в собствения си Остров.

“…Oстровът, който той виждаше пред себе си, беше не днешният Остров, а вчерашният. Оттатък меридиана беше още предишния ден. Нима можеше да очаква да види сега на онзи плаж, където беше още вчера, човек, който беше слязъл във водата днес? Положително не. Старецът се потопил в ранната утрин на този понеделник, но ако на кораба беше понеделник, на онзи Остров там беше още неделя, и значи той щеше да може да види как старецът стъпва на него едва на сутринта на своето утре, когато на Острова дойдеше едва тогава - понеделник ….”

Това не е цитат от филма LOST, не е от дневника на пациент в манийния стадий на обсесивно-компулсивно разстройство. Текстът е от третия роман на Умберто Еко “Островът от предишния ден”. Объркан си.. Кой е кретенът в случая? Аз да попитам - къде наистина отива онзи час, който го губим или печелим , като сменяме времето. Ама губим ли го, или го печелим. Ще те замоля да си представиш сега пет милиона на квадрат невъзможни за съзнанието ти мисли, такива, които не можеш да изгониш.. Комари си представи и целият рояк ти се цвъка на мозъка. Ако ти е по-лесно, само една мисъл си представи, една дума в главата ти и през цялото време на света - само тя. Пробвай с остров, е, не е задължително.

За романите, за филмите, за ония “лудите” с общочовешко значение, е възхитително да са извън концепта нормален. Но, ти не казвай , че чуваш гласове, ако няма да изкарваш пари с тази си способност. Тогава започваш да се осигуряваш като магьосник на свободна практика и трупаш лев от гласовете в главата си , също като един автор на романи и сценарии.

Лесно е да живееш в първия план на нещата – много ясно знаеш кое какво е, затова, сериозно, най са си добре , онези, които, чакат сюжетът в LOST да се развие аналогично на онзи в “Трима братя – три сестри”. И така си зяпат и са си ама много добре. Защото и през оная работа не им е, че са LOST. Те просто не го знаят.

Инак, отдавна спряха да затварят лудите в затвори, да ги връзват с вериги и да ги подпличкват с маркучи ледена вода. Отношението към лудостта се променя през вековете, така говори статитиката, истина е, че по същината си продължава да бъде някъде през Средновековието.

Сартр е казал - “Адът – това са Другите”


25-06-2006

сериала е невероятен и мисля,че всеки средноинтелегентен човек разбира,че това,което се вижда на първи план не е основното. Но тук е показана една от гледните точки по много добър начин,така че поздравления.

Смислен, задълбочен, интересен - браво!

аз сериали не гледам и ако може да ми обясните повече за шизофренията ще съм много благодарен...щото сега не можем да разберем кое е за филма и кое за шизофренията на автора. Благодарим :-)