Наложително е да се въведе изучаването на пост и молитва в училище. Щом си роден, вече си достатъчно стар, за да умреш, а на атеистите им идва по-тежко раздялата с тоя свят. Вярващите поне не вярват, че си отиват завинаги. В България се умира лесно. Дайте, ако не можем да опазим живота на децата – тук и сега, поне да им дадем надежда за друг живот. Ето я най-сериозна причина за вероучение в клас – с всички табиети, както си трябва.
Спорно е дали американците умират по-трудно, дали птиците умират сами, а българите оцеляват по света, но не и нас. Истина е, че не само българинът си носи некролога в джоба, но за да спре усещането за масовост и тъпост на умирането тук, е време екзистенциалният въпрос “Кой е виновен” да се зададе конкретно. Тази година започна със смъртоносна доза тотален разпад на човешките потребности. Дори да имаш възможност да осигуряваш задоволяването на физиологичните нужди, безопасността у нас удари нулата. Психологическото равновесие зависи от усещането, макар много условно, за сигурност. Безопасността, най-простичко казано, е целенасочената възможност да останеш повече цял, отколкото без някои части, в непредпочитания случай - по-скоро жив, отколкото мъртъв. Безопасността е свързана с правила, гаранциите нарастват, ако се спазват в норма. У нас правилата по традиция са изключения , логично - ненормалните са много, не става дума за диагностицирано лудите. Затова - Бог да ни пази. Поредно достатъчно основание от ранна детска възраст хората да са в преки контакти с някой господ..
Нерядко от световните събития оставаме с впечатлението, че разни изтрещели типове не могат да живеят, ако не застрелят поне двама–трима на някоя бензиностанция, магазин, училище.. От новините в Америка една винаги е за психо, което къса с традицията радикално, като застрелва майка си, баща си, или братята си. Семейната конфигурацията в убийствата е различна и обикновено смайваща. Американската формула: “не ме кефиш, следователно бум” - не е само филмов хит. Разликата по скалата на ненормалитета е, че тука несигурността, непредвидимостта, непрекъснатата угроза е нормалната ситуация, и даже не е нужно да се появи някой психар, за да се случват психариите. Още една причина на децата да им стане ясно, че не здравата ръка на закона и страхът от сурови наказания, ще им дадат някаква социална сигурност, а само благоразположението на звездите, така както изучаваният по предмета вероучение бог ги е наредил.
Часовете по вероучение е направо задължително да бъдат в прослава на Бога. Има-няма месец България трещи и гори като фойерверк, подобрена категория, но някакъв много добър дядо Господ предпазва от по-големи трагедии. Съществуват много сюжети за това как гърми шахта с материали по Менделеевата таблица. Една глава и два чифта очи по случая приличат на милост от горе.
Курбанът е задължителен и за гърмящия буркан в градинката на Люлин. Майката на обезобразеното момиче не обвинява никого, поема вината върху себе си - затова , че е пуснала дъщеря си в ранния следобед да играе пред блока. Правилно, друг няма да поеме отговорността за трагедията. Само Господ може да спаси детето ти, ако пред вас, някой изобретател реши да види как реагира цианид с материала, от пясъчника, на който играят децата. Ако ще и масова касапница да беше станала, там, в градинката, където си играят децата, пак никой нямаше да каже: аз съм виновен. Все едно за фонтана убиец имаше. Само едно същество може да понесе цялата вина и да я поеме. Него изучават в часовете по вероучение. Дайте да ги научим да му се молят в училище.
На фона на липсващите основни потребности за храна и за сигурност, приказките за морал и етика стават смешни. Цялата тази невъзможност да се живее поне с мисълта за някаква безопасност, прави да изглежда като картичка за Свети Валентин порното на шестокласници, което този път идва от Доспат, не от някой дом, а от редовно училище. Да се прави любов, а не бомбички, е вероятното пацифиско послание на невръстните любовници. Като подобен намек към милите хипарски времена могат да се интерпретират и розовите хапченца в детската градина - дават се на малчуганте , за да слушкат, а не за да плачкат.
Вие няма да плачкате, нас държавата може да не ни обича, ала Господ - да, нека да му отдадем чест и почитания.
