Твърдо нье

Скритият въпрос на референдума в Бургас е има ли такава кауза, която да накара гражданите да проявят активност. По-голяма от тази по време на избори - без значение местни или за парламент - за последните вотове не гласуваха половината от имащите право на глас. Не броим местата, в които се плащаше яко. Има ли нещо, което може да обедини или разедини хората. Видя се, че лявото и дясното, идейно се омесиха, антагонизмът липсва, а противопоставянето е природа. Истинските комунисти или умряха, или са в такавa възраст, че изглеждат неадекватно, ако отговарят на примерния въпрос: Чисто нов Кайен за теб или чиста природа? Точно консуматорският манталитет помогна на унифицирането на лявото и дясното. Модерният човек живее бързо, така че не вярвайте на млад еколог, който ще избире чиста природа. Дайте му едно конкретно порше и тогава да си говорим. Модерният човек е мобилен, той не държи на корените си, той мисли глобално – за пространството, но не и за времето.

Голяма отговорност е да провалиш идеята за референдум, по-лесно е да си намериш ново оправдание. Апатията на тези, които няма да гласуват, е скритият коз народното допитване да не бъде валидно. Това е най-изгодно за политическите партии. Много по-безболезнено e за всички тях, отколкото да застанат на категорична позиция. Политиката не търпи твърдо да и твърдо не. Модалностите на вероятното и възможното са хлъзгавата почва, на която вирее тя. Никоя партия няма изгода допитването да мине бариерата от петдесет плюс един процента. Нито, които декларират, че са против изграждането на претролопровода, нито противниците. Кой ще изпълни гражданските очаквания - това е вече сериозна отговорност – конкретна, артикулирана, ясна. Обещания след избори – знаем какво става с тях. Воля за изпълнение след референдум. Има, но хората не гласуваха. Ето я формулата, която ще дъвчат политиците след неуспешен референдум. Бургазлии имат шанс да им я вземат тая мантра от устата и да им гледат сеира с чисто сърце.

Има едно училище в Бургас, където, когато има избори, избирателната активност е опълченска. Гласува се под строй и срещу пари, естествено. Там е – няма не искам, няма недей – гласуваш и това е. Този район на града е като Столипиново в Пловдив, като Факултето в София, казва се Победа, викат му Комлука - повече му отива. Това, инак възлово по изборите място, вероятно ще спи зимен сън на 17 февруари, за когато е насрочен референдума в Бургас. Лично смятам да нагледам.

Тепърва предстоят анализите: кой изпусна момента – гражданите да помолят съгражданите си, да бъдат активни, защото сега наистина трябва, или партиите, че в този момент не развързаха кесията повече. От кумува срама, поне. Сега трябваше да има стимули, бонуси, кебапчета, кеш.. Обаче не – кварталът спи, жителите му не разбират от петролопроводи, разбират от тръби, крадат и шахти всякакви, за да живеят. Никой не иска да се хаби да обяснява на електоралните добичета там за какво иде реч. Те са гласове за други избори, за правилните демократични парламентарни или местни избори..

По избори винаги пасувам – напук на партиите, напук на мене си, ей така, защото не искам да съучаствам в колективни илюзии. Обаче референдумът е друго. Ще дам гласа си, не защото вярвам, че нещо зависи от него. Ще гласувам напук – на партиите и за сеир. Имам и конкретна стратегия за агитация. Смятам да поема разходите на входа, в който живея, при условие, че са гласували в неделя. Плащам сумата за асансьор и чистачка. Това от мен. Затова на 17 се паркирам пред нашата секция и започвам да отмятам съседите, които са гласували. Не ме вълнува как.

Все още има надежда референдумът в Бургас да покаже, че в България не е дискредитирана съвсем идеята за избори, за гражданственост иза демокрация