В Разград текат масирани проверки дали кръчмарите използват животни за веселба. Забранено е. По телевизията обаче си позволяват да експлоатират малоумни за сеир. Законът повелява табу за развлечението на клиентите за сметка на всякакви пернати и добичета. Хората не си носят IQ- то на ревера, за да се различават от пръв поглед тези с видимите отклонения, от тези с не толкова видимите. Разчита се на преценка и на някакви вътрешни задръжки да не се злоупотребява. Затова, случва се да ни забавляват с идиоти. Папагали, маймуни, котки, изобщо - бозайници и влечуги- са защитени от нехуманно отношение. Хората лесно могат да станат на маймуни, без за това деяние някой да понесе отговорност. Следва човеците да бъдат защитени от животинско отношение.
Ненормалните се използват от нормалните по два начина– за да пробуждат страх и състрадание и за смях. Излиза така, че едни и същи събират пари за деца с умствени дефицити и позволяват лица, с видими отклонения да се използват с цел развлечение. Друго си е автентичната лудост и дебилизъм. Народът обича реалити, чист, неподправен, природен еко-сеир. Едно е Краси Радков да ти играе дебил, а Христо Гърбов да се прави на луд, друго е Данчо Кокошката да пее песен за прострени гащи. Изпълнението на миналогодишния хит на Мюзик айдъл в заведение от въпросния изпълнител не мирише ли на унижение. Всъщност големият въпрос е - знае ли Данчо, че публиката всъщност му се подиграва. Присмехулничеството стои в корена на това харесване. Дали разбра момчето причината за еуфорията около своя хит. И до днес то не е обидено, даже пак се било пробвало, просто, защото не може да схвяне, че го вземат на базиик. Жив и здрав, Данчо има свободен избор да се занимава с пеене или да не се занимава. Продуцентите на предаването също имат моралния избор да ни занимават или да не ни занимават с него. Хитро е, той си мисли, че е готин, а е смешен и няма как да се защити. Присмехулниците и Дон Кихот – класическа ситуация. Въпросът - “морално ли е” - отдавна не стои на дневен ред. Блясъкът на славата има дъх на олигофрения. Гавра, унижение, това са етическите еквиваленти на такава ситуация. Дайте поне да си го признаем. И имбецилите имат нужда от изява, така е, но да се превръщат в посмешище е гадно. Невена беше идолът на предния музикален сезон, Данчо – Кокошката остана идиота.
Негово величество кралицата публика има нужда нон стоп да чеше долните си страсти с нещо по-така – талантите – добре, но натурални идиоти – перфектно. Играещите на луди от релититата като Нидялко от Б.Б., Нед, пак от там, натурално агресивният Панайот, не са толкова екстремно истински. Новият Майкъл Джексън на кроасаните във втория музикален сезон на Айдъла изби рибата. Той беше наистина смешен. Никой не може да се направи на толкова смешен. Той просто беше естествен и, естествено, не може да разбере, че му се подиграват. Все пак, ако имаше и една поне хипотетична възможност да схване, сигурно нямаше да се самоубие, щеше да убие присмехулник..
Трифон вече е хит. Еко-смешен е и е трагично- неразбран страстен имитатор на Майкъл. Признавам си, и аз му се смях. После обаче си представих, че е мое дете. Ситуациата изтъпя.
Публиката е като децата – жестока е. Затова и трябват порции гавра и дози възхищение – идоли и идиоти. От всичко остава лошия пример и добрият. Едни ще пеят, други ще правят клипове на олигофрени и ще се забавляват. Клипчета за взривове имаме, порно имаме, следващите са тези, предчувствам го.
