Педикулозата не е болест на гейовете, не е и вид педикюр. Според определението педикулозата е въшливост, заболяване, разпространено всред малцинствено население и групи лица с ниска лична хигиена. Особено широко разпространение въшливостта придобивала по време на война и бедствия, които са съпроводени от рязко влошаване на личната и битовата хигиена. Ключовите думи са хигиена и бедствие, макар баба да казва, че въшка на мръсна глава не стои, а бяга.
Когато някой от семейството има въшки, не ходи да пита съседа за лекарство, особено ако гадинките са срамни. Почват хората да си пукат въшките вкъщи и си траят. Вътрешните работи са си вътрешни работи. Това и баба знае, иначе, ако се разчуе, ти слагат щампа “карантина” на вратата. Пък после иди обяснявай , че не си пуснал заразата, когато, почесвайки се по главата, съседът те гледа с гнус и укор.
Въшките с мед да ги нахранищ, защото, в крайна сметка, са лечими и живеят само върху повърхността на тялото на гостоприемника. Генералските скандалите са като въшките – повод всички да се почешат, че даже да им стане хубаво. Не източникът на въшливостта обаче е проблемът. Да си траеш за въшките е разумно, по-добре отколкото да ги афишираш, скривайки същинската диагноза. Това, което сега някои наричат криза на държавността, не е проста полова въшливост. Тения е - най-малкото е тения.. Газ, маз (олио) и оцет препоръчва народната медицина в борбата против паразитите, в аптеката ти дават купрол, ако гнидите са се поосрали повече. Но за въшки не се ходи в кварталната аптека. Гони се анонимност, а тенията се реже от специалист, даже нееднократно се отстранява, криеш ли я – рискуваш да умреш. Докато чоплим чужди гниди, олиото, газта и оцета поскъпнаха, токът пак ще се вдига през юни, възможно е децата да тръгват от шестгодишни на училище, за да могат да работят повече, леко отебаха брака, признавайки за законно фактическото съжителство, но не и църковня брак, позатвориха някое и друго училище, признаха Косово, без да си признаят, че просто така трябва, а не че така искаме.
Изобщо гърмящите генерали са аксесоар от класическите методи за отвличане на вниманието. Всичко е една илюзия – че някой някого е разкрил, че ще бъде наказан, че нещо ще се промени. Най-естественият въпрос в тази тревожна, както се опитват да ни внушат, ситуация е горе-долу следният: когато ти разбра, че има нещо гнило в МВР, с какво това промени живота ти, стана по-добър, стана по-лош, смени ти се стандарта, промени ти се мирогледа. Какво стана? Датският принц откога заподозря, ч е има нещо гнило в страната му, а Доган откога ви каза , че има обръч от фирми около партиите. Или от толкова много повтаряне на крилатата фраза, тя просто загуби смисъла си. И сега всички се правят на неродени моми, ама ох, ама ах – бизнесмени, политици, генерали. Голям праз. Смешно е за трезвомислешият народец, който отдавна подозира, че всички са маскари. Нищо скандално няма – има въшки – липса на хигиена, и бедствие в една тройна коалиция, предизвикано от тези, които искат правителството да падне. Елементарно е, за съжаление, колкото и да е шифрована цялата интрига, че чак скучна.
Генералският скандал, можеше и да е достоен за роман, ако не приличаше на едно масово въшлясване, като всеки го мързяло да ходи сам на аптеката, та пращал съседа на кварталната. Този скандал е срамна държавна въшка, но Мистър Пропър въшки не чисти. На никой не му пука кой знае колко. Празните приказки и изявления не се броят. Лошото е, че покрай масовото насиране от гниди, държавата и човекът у нас се оказаха в ситуация на извънбрачно съжителство. С повече права за едната страна и с изкючително, и само, задължения за другата. Държавата не е курва , държавата е мъж с харем, а народецът е като наложница, която няма шанс преживе да бъде уважена от суверена. Вариантът е да завъди въшки, да си ги пука за забава, те да и смучат кръвчицата, а тя да се радва, ако не хване тения.
