Учител по география получава първа заплата. Купува си телефон с камера, прави му сефте. Ползва го за огледалo, докато се клати и пипа интимно. Светът е шарен. Учениците му крадат порноклипа и си го менкат. Светът е гаден. Седмокласници участват в секссцени, десетгодишните нямат тайни в любовта. Светът е извън мярката. Преждевременното физическо развитие сред подрастващите не означава пропорционален ръст на интелектуалните показатели. Непълна акселерация. Дете убива съседка за пет лева. Друго бие учителката по английски. България е тъжно място. Преди двайсет години такива сцени гледахме в американските филми. Тогава Gangstа`s paradise беше само песен от “Опасен ум” – фиктивна реалност. Днес училищните бг истории са вдъхновение за режисьори и неизчерпаем материал за медиите. Въпрос на еволюция на системата. За толкова малко време няма как еволюцията да е на човека. Разликата между “преди” и “сега” се събира в един пример: по време на соца, когато някой яде сандвич с крака, не го прави, за да поставя рекорд на Гинес, а защото няма ръце. Героизъм, светли примери и силните идеологически инструменти образование и здравеопазване поддържаха система, която ужким преследваше идеята за всестранно развитата личност. За самочувствие, респект и достоверност на самата идеология. Социалистическите айнщайновци тръгват от шестгодишни на училище, не защото бързо се развиват, а за да се влеят в стройните редици на партията овреме и за да участват в съревнованието. То винаги е за ценности и абстракции, постижими в неопределеното светло бъдеще. Днес конкуренция е синонимът – тя е с конкретна и ясна цел - пари, власт, влияние. Затова и даскалото се превърна в джунгла. Първа стъпка в оцеляването. Две думи лягат на училището сега - ексцесия и акселерация. Системата изтрещя. Спасете децата от училище не е невъзможен призив, предстоящ е.

Пикантериите по високите етажи на властта убиха всички други теми, междувременно яко ни коват децата. Няма работна ръка – има виетнамци, но и надежда за собствено производство на работна сила - от шестгодишни на училище. Поне още два проблема разрешава този подход - освобождават се места в детските градини - предучилищните групи сега са там, и донякъде се стабилизира положението на паралелките в училище, поради липсата на бройки. Въпреки очевидните ползи, децата да тръгват от шестгодишни на училище е тъпа идея, даже в социализма не беше задължителна. Психолозите да не си мълчат и да оставят невежи да се цакат за чужда сметка. Специалистите на прима виста могат да кажат доста основания това да не се случва - моториката не е развита, мисленето е нагледно-образно, обобщенията са на базата на сетивния опит, учебно-възпитателния процес протича под формата на игра. Има и наблюдение, идеята не е нова. Неуспешен експеримент бяха 77- 78 наборите, които тръгнаха с една година по-рано на училище. Брат ми нямаше шест, когато започна. Това беше едновременно тъжна, смешна и мила картинка. Казано по човешки, взеха му една година от детството и нещо, което не се връща – безгрижието. Той завърши на шестнайсет и се хвана на работа. Защо беше това бързане – никой не разбра. Всъщност цяло щастие е, че децата не стават студенти на 10 години. Това значи, че са си нормални. Ако родителски амбиции тласкат отрочетата безвреме в лоното на науката, това си е психологически проблем. Ако държавата праща “бебетата” на училище, не и е чиста работата. Школото да започва по-рано отлично кореспондира с предложението от новия Семеен кодекс да се сключва брак на 16-годишна възраст. Нещо гнило!? - Да - малоумниците се управляват по-лесно. Петиции има всякакви, може би е добре да се направи и една с призив – “Не кастрирайте детсвото с една година. Гадориите няма да избягат.”

*Акселерация е когато умират, преди да са успели да се родят (цитат от Уикипедия)