Има повод да се прекъснат дипломатическите отношения на България с Австралия. Опитват се да ни вкарат в културен шок - ръцете ни като салами, обноските селски. Очаква се официално опровержение от правителството и поименно от местното австралийско население, извинения се търсят и от Америка, нейните съюзници и съюзниците на съюзниците. Въпросът е от световно значение. Преди това обаче загрижените могат да потърсят Кенлито, българската антипевица, и да я подведат под отговорност за уронване престижа на страната. Няма да е лошо, бая хора се изумиха с този хит. По-добре дебели пръсти, отколкото дебела жена, която си мисли, че пее, при това на английски. Много е възможно точно г-жа Хасан, известна с прякора Кенлито, да е първообраза и музата на рекламата с дебелите български пръсти. Айдълската гротеска всички толерираха, сега разни рекламници и преобидчиви патриоти, които набараха момента да чупнат кълки, да отчетат дейност и да трупнат точки по патриотизъм и национална чест, са се разпискали хорово. Всуе, естествено. Чак да има оскърбени българи от една австралийска дебелашка шега, едва ли. Няма защо да се хабят, ние на аборигенски хумор носим яко. Пък и мъдрата ни нашенска, а и не само, логика казва: малки ръце, малка п...а, големи ръце – голяма п-ка. Има ли против някой да го обиждат на голям член. Кой кога ще тръгне срещу символа на големия Фалос. Никой не е по-голям от него. Всичко ценно в тоя свят е във форма на мъжки полов атрибут. Затова точно той е повод за атрибуция, причина за гордост, така да се каже, условие за силикон, вероятност за много възможности. Големи ръце – голям фалос, дебелите пръсти го предполагат, големият нос и големи джолани също, но тях да ги да оставим на някои други закъсали откъм самочувствие нации. Що не си сложим фалос на еврото. Докато се чудехме какъв да ни е символът – роза, конник, кула или кисело мляко, хорaта много хубаво ни го казаха. Дебелите пръсти ни представят най-дoбре. Да им покажем един дебел среден безразличен пръст и да не се занимаваме с шевици в отговор. Има къде да се умнее. Седнали сега разни хора да се претрисат, да говорят поетически нелепости, за които и Аристотел няма да се сети. В метафорите няма етика, нито пък морал, да не говорим за някаква кумова срама. Парадоксалното продава, неочакваното и сексът също. А във въпросната реклама има много секс. Кажете на австрийците, че са скопци, и с тия малки пръстчета за нищо не стават, и да ви мине. Кажете им, че на нас патерици, под формата на големи игли, не ни трябват. И да приключим с достойнство културния диалог. Изкуството е произвол, а рекламата също, защото се прави на изкуство. Светът е произвол. Вече има дефицит от действителност. Няма реалност – има много реклами, много влияние, които преливат, без да искаме, в нашите т.нар. субективности. В това е въпросът, а не че са ни тлъсти пръстите. Големият проблем е че, жанровете се омесиха, също както и действителностите (реална-възможна) - като салами. Не може вече да му хванеш края на салама, за да видиш откъде започват истината и лъжата. Пък ние сме взели да се обиждаме. Играта е такава. В крайна сметка, някой правил ли е проучване за дебелината на пръстите на отделните нации, за да твърди, че нашите са фини като на Моцарт. Не става така буквално в един свят, който самият не знае в кой план на съдържанието се намира, нито кои факти с кои думи са се чифтосали и така са продуцирали, която им е хрумнала измислица. Защо направихте тази реклама толкова важна, защо им обостряте вниманието на хората към недодяланите бг пръсти. Нашият интерес и съпротива направи тази реклама важна и „влиятелна“, а не наградата, която е взела. Обобщебнията тип „българите са“, са много тъпи и никак представителни. Пък австралийците за какви ще ни мислят за дялани или недодялани, на кой му пука.    Но явно още пресни са в патриотичните сърца български тежките спомени и медийни битки около химна и герба ни. Официалната ни песен беше фон на нацистки сцени, а свещеният ни знак беше безсрамно потъпкан от няколко твърде либерални .. в секса българки във френска продукция с български терен и главни роли. „България е страната на чукането“ скандира възторжено героят от порнопродукцията, която разкрачи на обложката си върху кофичка кисело мляко, гола и млада българка, с единия крак на българския герб, а с другият - на картата на България с цветовете на знамето. Тук беше леко гадно, признавам си. Все пак филмът е порно.   В случая едни ризи ще се оствим да ни разстройват. Нека оставим хората да си ги продават и да се радват на малките си ръчички, нали ние продължаваме да мислим американциите за тъпи и дебели, италианците за досадни и шумни, французиите за скучни и сухи, гърците за дебелогъзи и надменни, а пък австралйците, знаете ли, че им били дребни....... пръстетата. Светът в главите ни е пълен с реклами, нека поне избираме кои да въртим по-често.