Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2009 19:02 - Скала на смъртта: Народът срещу мутрата
Автор: rea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5289 Коментари: 14 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Няма дни без некролози.  Освен новините, не пропускам съболезнователните страници на вестниците. Разбира се, повечето от самите вестници са печални вести.   Много от нас така ги четем, най-много - като спорт, смърт, времето и голата му мацка.  Смъртта има неведоми медиатори  -  хората, които избират жълта преса, явно предпочитат  убийствата на морала.  Други имат афинитет към убийствата на добрия вкус, те вероятно четат модни издания.  По-интелектуалидните типове си падат по смъртта на индивидуалността – възможно е те да се съсредоточават  върху хай-лайф медиите. Безспорно смъртта  продава най-много.  Просто има най-пряко отношение към човека, защото животът  е в мигове, които няма как да бъдат запечатани в настоящето, а всяка отразена публичност е вече минало.   Така, че медиите са  вестовоят на смъртта, епическият повествовател-отразител на видовете умиране.  Буквалното убиване определено е класика. В добрият случай медиите са и най-добрата терапия за приемането на смъртта. Има една психологическа техника, в която чичкото терапевт те кара да си напишеш некролога. Това е аверсивен  подход, така, че не правете това сами вкъщи. Много смърти остават скрити от медиите. В повечето от случаите това е добра новина за вас, освен ако преживе не сте били някой известен и ви е кофти, че публично не са ви отдали последна почит.  Отразените смърти са важен показател.   За да се изучават процесите на социалността, народопсихологията, както модата и идеалът на времето, трябва да се изследват механизмите в рецепцията, в отношението и приемането на огласената смърт.  Време е някой да напише книга за това.  Има скала на публичното съпреживяване на смъртта. Не на тази, която човек кротко си умира от мъдра немладост. Онази от телевизора, вестника или нета, на която хората се прозяват, разсейват, цъкат, кръстят се, чукат на дърво, плачат, проклинат, бунтуват се.  Всяка смърт натъжава... заради предстоящата си възможност в дългосрочен план. Това не е смешно, тъжното е, когато смъртта загуби ефекта си да е страшна и стане ежедневие или масовка. Може би затова смъртта на един е трагедия, а на хиляда статистика.  

     По скалата на възприемането на убиването засега  остава впечатлението, че у нас  много страшни и опасни за реципиентите – зрителите, четящи, слушащи  -   са смъртите, предизвикани от неизвестен извършител – катаклизми, непровокирани от човешки грешки трагедии. Те обаче отшумяват най-лесно, тъй като се съпреживяват колективно и  обикновено има траурни дни, в които се излива човешкото недоволство и скръб. 

    С висок коефицент на предизвикване на страх и състрадание са убийстата, пречинени от изверги на беззащитни жертви. Те  трайно  установяват социалния ужас и, безпокоейки, дори сънища на хората,  засилват социалното им чувство в грижата за оцеляване  срещу злото като социопатия.  

     Смъртта от инциденти леко разлабва напрежението по скалата на възприемането й.  Тук се отключват мантрите „да чукна на дърво“, лекото  плюене в пазвата против  уплах и най-много застраховка имущество.

    С  молитвата „да- не-дава-боже“ се реагира обикновено на семейни драми – убийства от любов, ревност, имоти, наследство между роднини и близки. Това са убийствата-табута. Те отварят големите коментари за цивилизацията и природата и са някак в полза на закона, който е надсемеен и ще даде своята надлична справедливост.

    „Убил го Господ“ съпътства убийците и самоубийците на пътя, безрасъдните, които, помагайки на себе си да умрат, събират компании за отвъдното. 

      Специална графа са убийствата, когато роми убиват българи,  българи убиват роми или роми си се изтребват сами.  В първият случай чувството е по-скоро национално, отколкото лично. Въздигат се други нива на страдание. То става някак родово и  патриотично : „на сапун“,   „коренът им да изгние“, „стига робство“ и др.    Респективно, същата логика, но с  оправдателен елемент на  акта на убиването, е случаят българин (при самозащита) убива ром. Националната презумпция е „циганинът е виновен“, така че  бг самозащитата е гарантирана.  В третия подслучай на патриотичните убийства  - когато ромите се избиват, то това си е тяхна работа. 

     Убийствата при самозащита са най-безнаказани в рецепцията – и аз бих го убил, казва човекът и плюе на трагедията. Това е  репликата „законът в мои ръце“, която  много прилича на отношението на хората към убийството като отмъщение. То обикновено  се  заключва в предхристиянското „око за око, зъб за зъб“.

      Много интересна и показателна за човечността  на обществото е преживяването на смъртта, когато престъпници убиват престъпници. По този критерий може да се разсъждава за това колко склонни са група от хора да гледат положително на смъртното наказание.    

      Когато мутри се изтрепват един друг,  това е провидение, това не са убийства. Тогава смъртта не е страшна, тя е назидание, заслужена награда, което се приема изключително благосклонно и някак с радост.  Радостта  в този случай е всъщност бунтът против закона.    

     Когато граничар убие в изпълнение на служебния си дълг, не е виновен, а е герой. Така е, казват хората, той защитва границите на родината. Когато експолицай убие мутра,  рецидидивист, макар и неосъждан, това хората също наричат възмездие и справедливост.  Той е защитавал личните си граници – на достойнство ..и на гражданин, и на шофьор (отнето му е предимство?)

   Оказва се, че  сме на такава фаза на общественото развитие, че на хората не им дреме за убийството като антихристияски акт, пука им само, ако убитият им е близък.  Намери си Рижия Лисица -  така  накратко изглежда отзвукът на  убийството  на 24-годишен мъж, познат като баш хайдутин и разбойник в бургаска околия.   След новината за разстрела, интернет форумите  се събудиха в  щастлив гняв. Лошият си получи заслуженото.  Реалното убийство предизвика филмови коментари.   Големият въпрос сега е дали гражданите ще се организират около идеята  да се сформира инициативен  комитет, който да се застъпи за невиността или, да речем,  за правомерността на постъпката на бившата барета.  Засега коментарите са само по форумите, макар на Лисичков (убиецът на Рижия)  да беше повдигнато обвинение за убийство  в състояние на раздразнение.    Тъжното в ситуацията е, че на убиеца се гледа като на освободител,  много вероятно с основание. Убитият е вилнял доста из Бургас, много хора са пострадали от него. Затова същинското питане безспорно е защо и кой е позволил такъв“тиранин“ да остане безнаказан, до момента в който някой не  взема закона в свои ръце.

   По скалата на възприемането на смъртта, такива  убийства биха могли  да предизвикат     народовластие.   Всъщност, това зависи от броя на пострадалите, а ако те са били наистина толкова много, не говорим ли за колониално някакво робство -  Рижко иго. Инак откъде такава радост, че някой е убил някого, макар и при самозащита.




Тагове:   скала,   смъртта,


Гласувай:
5
0



1. boristodorov56 - Браво!
30.09.2009 20:16
"Оказва се, че сме на такава фаза на общественото развитие, че на хората не им дреме за убийството като антихристияски акт, пука им само, ако убитият им е близък. "
цитирай
2. анонимен - ПРИЛИКА-ДВОЙНИЦИ
30.09.2009 21:17
Защо никога не правите разлика между дошлите/обучавани извъ пределите на държавата/ и тези които са обучавани тук,Едните неминуемо провеждат други разбирания на законите-те не винаги са в интерес на държавата във която са пристигнали,Получава се така нареченото налагане на чужда воля-дори Ботев не е учил в България,След лидерите чужденци винаги пристигат техните англо,турски привърженици със руско китайско демократична осанка и разбирания,За чии законни мерки тогава говорим,За убийците дошли от сръбско или и за румънските българоубийци,
цитирай
3. анонимен - Към #2
30.09.2009 21:52
Ти нормален ли си? Явно се мислиш за уникален балкански субект!
цитирай
4. анонимен - Да, но... /радерс/
30.09.2009 23:19
Всички тези констатации щяха да са верни, ако не беше толерантността на закона към мерзавците и още по-тъжният факт, че корумпирани магистрати откровено ги закрилят. Което няма начин да не раздразни обществото и да се появят реакциите, за които споменаваш.
цитирай
5. rea - Разбирате ли,
01.10.2009 10:50
гледната точка на този текст просто трябва да я има. Макар да звучи прекалено християнски или идеалистично... или наивно. Просто трябва.
цитирай
6. chris - текст на годината
01.10.2009 11:29
направо не разбирам защо има само 5 коментара при 500 прочита

цитирай
7. panazea - Реа ,
01.10.2009 13:29
аз не чета вестници ! Чета теб ! Дай нещо за душата,мила! Това другото ми е ясно и даже не желая да го коментирам . Искам да чета теб . Това , което е в твоята душа. Не разни статистики и жълта преса . Привет!
цитирай
8. rea - panazea,
01.10.2009 14:24
благодаря че ме прочете обикновено казвам на всички, които имат търпение да ме прочетат, на тебе благодаря за думите.. Обикновено обладавам по вулгарен стил, тука нещо съм поомекнала:)
цитирай
9. rea - chris,
01.10.2009 14:32
ti kak bi komentiral?
pozdravi
цитирай
10. homonarkoman - Това е другия ми блог (chris)
01.10.2009 14:44
Заставам възможно най-плътно зад Вашата позиция.
В смисъл - бих написал същите неща (ако можех).
цитирай
11. rea - Chris,
01.10.2009 15:00
напълно е възможно да ги напишете по-добре:)
Знаете ли црис, единственотои което мене ме притеснява, че аз, май, не съм много сигурна дали съм на позицията на текста. Просто си представям лоши сценарии за хора, който бих наранила, дори да не съм лично засегната. Да вземем педофилите, например:(
цитирай
12. vasilan - не разбирам.
01.10.2009 15:41
може би не успявама да оценя проблема, но никога не съм се вълнувал от смърта на непознати. ако имам нещо общо с такава ситуация - знам как да реагирам.
поздрави
цитирай
13. rea - съвсем възможно е
01.10.2009 15:46
да имам отклонение:), но за мене е поразително как нечия смърт може да донесе радост. Тва не мога да разбера - любопитство, страх, облекчение, дори, ама чак пък радост:(
цитирай
14. анонимен - Аман от лицемери
23.02.2010 13:48
А ми ко да кажаааааа като ви харесва Рижия земете си го у вас да му купувате дрога да ви мушка с ножките да ви рита у жалостивите кратуни.Алооо големи християни станахте бе Митьо Очите да дигне ръце от тоя вие или сте мноо прости или сте мазохисти,ми земете убийте ритуално Лисичков на гроба на Рижия ,после кръстете Меден Рудник Рижово или Калояново и направете църква с нож пистолет и спринцовка и вместо тамян кадете амфети сичко си доде на местото туй че на тоя Лисичков ли е какъв е му е стискало евалла като не показват уважение размажи ги ,колкото до фалшивите филантропи света хора е гадно място а ние просо живеем в него
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 222435
Постинги: 43
Коментари: 333
Гласове: 1035
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930