На този ден по традиция се сипят много тържествени слова, но аз се отказвам от правото си на приветствена реч. За всеки случай обаче си написах две три важни думи,  защото човек лесно залита по клишета и заучени ала-бализми.  Исках да кажа нещо естествено и истинско, нещо, което пари на всеки под лъжичката сега, в този наистина важен за деца и родителии учители момент.. Но понеже да си емоционален публично винаги е някак фалшиво, реших да направя нещо полезно.  Например да си преведа на нормалния човешки език високопарните думи,  на които сме забравили истинския смисъл.
   Обикновено се говори така:  родителите се вълнуват  от и за  Отговорностите, които поставя училището. Отговорността, приятели,   е  мноого важна дума, тя се равнява с любов. Защото да си отговорен означава любов в действие Отговорността е Грижа, Внимание и Обич. Затова  нека бъдем отговорни към децата си, това е любов на практика.
    Сигурно всички сте чували клишето: задача на училището е да подготвя за живота истински личности. Питали сте се сигурно  дали  има изкуствени личности. Засега, май, няма. Зад думата личност винаги стои конктретно Име - Сашко, Натали, Марио, Антонио. Името на детето, което осмисля живота ви и не само вашияJ Така че - уважавайте децата си, вслушвайте се в тях и ги чувайте. Защото човек  по презумпция е личност. По подразбиране, така да се кажа.
   Обикновено ни казват: Днес е 15 септември. Най-вълнуващият ден за българското училище. Така е, а извън заучената приказка стоят умните очи на  най-малките, на първокласниците, и на техните майки и татковци.  Те са  истински трогателните днес. Подкрепете ги.
    И последно,  не мога да не спомена клишето, че от 15- сти се поема по пътя на науката, просвещението и духовността. Чак нищо не ви говори. И на мене така.   Убедени сме, че   хората, които с любов подкрепят децата ни  по този сложен и необясним с една дума път, техните учители, знаят поне приблизително маршрута.
     На добър час, скъпи първокласници, малки и големи ученици, родители,  учители!