Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2008 14:50 - Суицидален електорат. Видове
Автор: rea Категория: Политика   
Прочетен: 4812 Коментари: 13 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Дали покрай финансовата криза или заради есента, социално-политическата хипофиза се обърка - две самоубийства, наричани от някои знакови, отвориха темата за суицида. Оказа се, че докато чакаме да разберем какво пише в тефтерчето на покойния Ахмед Емин, поне още трийсетина българи умряха по желание. Статистиката показва, че средно трима на ден в България слагат край на живота си. Статистиката греши – всеки ден започват и продължават да се самоубиват много повече. Съдържателно погледнато е така – половината българи пушат, другите прекаляват с алкохола, със скоростта, с храната. По неофициални данни 150 000 девойки страдали от анорексия и булимия. Да станеш толкова фин, че чак да изчезнеш, или да погълнеш толкова храна, че накрая да се излееш, символично да се пръснеш - ето чиста форма на суицидно намерение. Да се напомпаш със силикон и да ходиш на турне в Америка със самолет също мирише на автоагресия. Реално погледнато във всяко действие или бездействие можем да открием отложено това намерение, не напразно психоаналитиците говорят, че всеки искал да се върне в утробата. Т.е. да си почине. Оказва се, че много хора искат да ги няма и работят по темата малко или много, съзнателно или не толкова. Тъй като да умреш означава да се присъединиш към мнозинството, ето го и политическия аспект - най-големият електорат са самоубийците. Всеки е скрит член-кореспондент за отвъдното, а кой кандидат-управник не би се зарадвал на такава широка мишена, която се интересува само от обсесията си, от зависимостта. Кандидат-самоубийците не искат много аргументи, не им трябват даже никакви аргументи.Лошото е, че те вече не гласуват или никога не са гласували. Ако са го правели, е било в пристъп на романтичен идеализъм или пък в знак на рационално самоубийство на вярата и идеалите си. Все пак в голямата група на суицидите има някакъв процент романтични самоубийци. Обикновено те са верни до гроб на партията майка, а подсъзнателно тяхната привързаност е плод на знанието, че точно тя ще им помогне по-бързо да им дойде краят. Те са твърдите ядра гласоподаватели. И не искат много – една ирационална идея в стил „всичко се оправя след 800 дни“, е като Бог да им напише некролога – голяма чест и бързо, както и сигурно преселване в един по-добър свят. За тях винаги се намира по един спасител, който да ги организира за урните, пък после – кой откъде. Друга немалка група сред самоубийците са нихилистите. Те са леко агресивни някак, защото освен колебание в собственото си съществуване са разколебани и за смисъла на чуждото. Този тип нерядко отрича всичко и всички. Ловят ги крайните партии, които винаги имат на какво още да кажат “не“. Романтичните нихилисти никога не стигат до избори, защото умират по собствено желание, дори без да знаят понякога, че е тяхно. Скепсисът им е рационално-емоционален, корени се в знанието, че дяволът в човека по-често побеждава ангела вътре в него. Затова и невярващ в социалната справедливост и устройство на света, романтичният нихилист става циник, отива отшелник в добрия случай, а в лошия записва медицина и започва да мъсти на човешката природа, лекувайки я. Този тип лесно „изгаря“, но ако някоя партия го хване в пламък, може не само да гласува с жар за нея, но и да й стане истински лидер. Извън майтапа по-реално е, ако кажем, че латентните самоубийци са много и не гласуват. Те са загубилите надеждата, обезверените, тези, които отказват да правят деца, които карат с 200 км и които карат с 200 лв., които се кланят на силикон, и се успиват с чалга... Тези, на които базата жизненоважни потребности липсва, съответно допаминът, серотонинът, окситоцинът и всички весели хормони също са им напуснали къщичката. Самоубийците да не са първа новина заради “ефекта на Вертер”, призоваха експертите. Това за неизкушените от литературна история е т.нар. синдром на “имитатора”. Когато Гьоте след двегодишно лечение от меланхолия и суицидни пориви публикува романа си “Страданията на младия Вертер”, в който героят се самоубива заради нещастна любов, много млади хора посягат на живота си. Младежите дори се обличали като Вертер или оставяли книгата отворена на тази страница, на която е описана неговата смърт. Не е известно колко дами са се хвърли под влака като Ана Каренина на Толстой и дали статистиката борави с термина „ефектът на Ана“, но е факт, че подражанието е фундаментален психологичен механизъм.Самоубийците в никакъв случай да не бъдат първа новина е жокер за политиците. Идват избори, а един човек е един глас. А и няма страшно, българинът е пич и живее напук, даже на суицида си. Аз си се чудя, няма ли да се намери поне един сред политиците естет като Петроний да покани по стара римска традиция съратници на вана, те да записват предсмъртните му мисли и откровения, а на финала той по Неронов почин да възкликне: “Какъв артист умира!“. Така поне за един ще сме сигурни, че може да умре за идеята. Тогава вече ще гласуваме за него - посмъртно, но от сърце. А и ако има някой да го последва – берекет версин. Тука обаче не е Япония и май е по-зле от древния Рим. „Има един-единствен действително сериозен философски проблем — самоубийството. Да преценим дали си струва или не да бъде живян животът, означава да отговорим на основния въпрос на философията. Останалото, дали Вселената има три измерения, дали духът има девет или дванадесет категории, идва по-късно.“ Това са думи на Камю, а от абсурда, в който живеем, само една мисъл ми броди в главата - доста от българите, освен че не им се живее в България, даже и не се самоубиват тук. Включително и аз.

 



Тагове:   електорат,


Гласувай:
0



1. zemaria - eвала
02.11.2008 16:54
ашколсун и чок селям. Много интересно е написано, ако не друго.:))
цитирай
2. rea - ценя мнението ти
02.11.2008 17:43
какво друго очакваш?
цитирай
3. zemaria - стига ми тая награда
02.11.2008 19:31
да каже нявга народа...не, че ми цениш мнението.:)) Виж ся, много е халтава конструкцията, на която строиш къщата"Оказва се, че много хора искат да ги няма и работят по темата малко или много, съзнателно или не толкова. Тъй като да умреш означава да се присъединиш към мнозинството, ето го и политическия аспект - най-големият електорат са самоубийците"
Преди 60 години Ерик Хофър е написал истинският вярващ, където обяснява, че не желанието да починем, а да почнем начисто е алфата и омегата, тоест, че мнозинството хора-12-14 категории, са фрустрати, демек, недоволни, дълбоко вътрешно, от живота си. Неговият списък обхваща почти всички нас. И нататък става-ясно кво. "Скепсисът им е рационално-емоционален, корени се в знанието, че..."
И стига до същите изводи, цитирайки Паскал. А още по рано-Битие2
цитирай
4. rea - темата за самоубийството
02.11.2008 20:40
за съжаление дълбоко ме фрустрира. Тя е говоренето за смъртта, центрирано около избора. А мистичният страх някак е толкова силен, че заглушава порива на свободата. Само в момент на изстъпление, като че ли, можеш да го докараш на "избор. Който вече не е съвсем "твой", защото си с "сошла с ума". Затова рационалното самоубийство на Кирилов (Достоевски) ми изглежда абсурдно смислено.
Между другото, има една теория, която обяснява суицида не с разни химии, а само през оста на фрустрацията. Разбира се, тук не визираме БАР-овете( биполярни-афекктивни разстройства), маниакалните дересии, параноидните шизофрении и др., психогенни (психосоматични) заболявания.
цитирай
5. zemaria - четеш
02.11.2008 21:16
много, вероятно Ерих Фром, "Душата на човека"Има същите изводи, когато описва аналните характери:))
цитирай
6. rea - Отдавна не съм
02.11.2008 21:25
чела Ерик Фром, което не е евентуално оправдание за плагиатство. Никола Георгиев има една страхотна теория за "цитиращият човек'... А , всъщност това си е теория на интертекстуализма (ако мога така да кажа). С две думи, нищо ново под слънцето, но поне това е моето цитиращо
(културно безсъзнателно) по така необятната:) тема за суицида.
цитирай
7. zemaria - Хм
04.11.2008 10:05
А Дон Кихот прегърнал само чашата, в кръчмата спореше със неверници, които му подхвъваха от масите, че днес дори в музея няма мелници...
цитирай
8. rea - понякога си струва деня само, заради един стих
04.11.2008 18:30
Да се хвърлим в нощта, в тая мелница,
от звездите въртяна - нека ни смеле, -
като знаем колко малко живеем
и колко дълго ще бъдем умрели.

цитирай
9. zemaria - Дали
04.11.2008 20:03
Отново есен - и отново жал
за вишните и птичите октави;
светът е като мокър сеновал,
раздърпан от овце и крави.
И виното от джибрите смърди
и става нетърпимо нагло;
дори си позволява да твърди,
че борчовете са на прага.
Надеждата е - в някой сеновал
стадата от овце и крави
да сдъвчат и великата ни жал
за вишните и птичите октави.
цитирай
10. saspop - r do
01.12.2008 20:01
и ь ас те ооооооооооооббичам
цитирай
11. saspop - вввввввввввввввввввааааааааааавввввввввввваааааааааввввааааааааавввввваааааааавввввввааааааавввввввва
02.12.2008 15:49
много ще се радвам да си добре. Утре ще бъде всичко наред. прегледът ще бъде успешен - крачето ще е наред. обичам те
цитирай
12. raykov - Поздравления,
22.12.2008 00:34
за чудесния постинг и стила на писане. :-)
цитирай
13. rea - raykov,
22.12.2008 09:07
благодаря ти от сърце. Весели празници
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 328636
Постинги: 43
Коментари: 334
Гласове: 1035
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031