Големи симпатяги са оптимистите, винаги има с какво да те разсмеят, че даже и възтрогнат. Празници, не че нещо, рекламите са повече, празнуването ехти от зората на месеца. От едната страна рафинирано ти се обажда Джони и ти реди прочувствени фантазми за вечността и безсмъртието, но сяда на масата при едно условие- дори на черно, поне 30 лв. за бутилка. Santa Claus не може да се отърве от кокаиновия си произход и докато сипе от брадата белия прах с обещанието за поне двайсетминутна екстра, съвсем е заприличал на затлъстял неврастеник с червените си бузи, големия тумбак, торбата с безсмислици и уморената усмивка с подозрително бели зъби. Ужким свято е, но и нелепо – светли надежди идат, а читанката смята в пари.
Особено по празници вече е селско да не си в криза. Някак некултурно е, ама и не върви неудовлетворението да е само духовно, екзистенциално, така да се каже. Друго е да се има една ясна, конкретна и установима липса, а и при тази масова комерсиална зараза, драмите на вината и срама си остават за Великден. Покрай световната финансова стагнация, на някои даже им се появява и криза на личността, на ценностите и стойностите. Но нека не се забравя, че когато има финансова криза избухват революции, а при катаклизмите на духа възникват нови течения в изкуството в литературата, променят се парадигмите. У нас вече официално пресметнаха , че ще има бунтове и протести (не сме по революциите, споко), така че кризата все още е само икономическа. Когато оцеляваш социално, парите са опора и двигател, а инстинктът е жив и се изявява единствено под формата на средства и цели. А целите са такива, че се изпълняват с материални патерици. Трябва да се признае, че е голям майтап да си говорим за нови парадигми на духовното и прочие, при условие, че средното бг семейство не може да задоволи базовите си потребности. Не става всинцата българи да станат будисти и да включат точка медитация точно сега. Няма изход, казват си повечето и бъхтат заемите яко, като за последно. Няма “няма” ще кажат позитивистите, дори за баба ти с мизерната й пенсия - трябва ясен и конкретен план. Позитивните терапии отдавна са новите религии. Вярно, има моменти, когато са нелепи, макар и да не обещават на клиентите си, че ще проходят по водата или пък, че ще нахранят семейството си по празниците с един хляб. И какво от това - една позитивна терапия винаги дава перспектива – ще ти каже да си купиш водолазен костюм или да си направиш хлебарница, в която грамажът на насъщния да е толкова голям, колкото хора смяташ да нахраниш. Прав и далновиден ще се окаже експремиерът, като провокираше да се гледа положително. Просто на много българи друго не им остава. Така, че водете си бележки. Да не се формулират отрицателни тези е постулат номер едно на положителното мислене. Идеята е да се казва се - не- “нямам пари”, а “имам два лева”, по аналогия с христоматийното: не – „не искам бъда беден”, а „искам да бъда богат”. План едно за справяне с празниците обхваща по-широката аудитория и затова друг няма да има, просто заможните не ги мислим в момента. За да не звучи голословно, избираме нечия баба за обект на тази позитивна интервенция. Всеки познава поне двама с пенсия или заплата, като на негър в плантация, така че не е невъзможно терапията да се визуализира масово. Нека разгледаме едната ми баба - пенсионер, с ниска пенсия, работила е на 16 стана 32 години и естествено е чудесна, макар и непредставителна извадка. Единствено, защото не е две баби, ами една. Баба е в актуалния проблем как да се справи с коледните и новогодишни празници. Питам я : - Бабо, защо това е проблем за теб? Баба гледа тъжно, на 76 по презумция, така си гледат у нас. Продължавам да нахалствам с питане номер две: - Какво те кара да смяташ, че това е проблем, бабо? Не и давам дъх да си поеме, хващам я с трети безкрайно каузален въпрос: - Кога започна проблемът? – Ами... - успява да промълви тя, и като започва да смята годините на прехода, връщам я обратно по-наблизо: - Кога проблемът се прояви за последно? - По празници е така, баба,- добива самоувереност родата ми. Въобще не я чакам да се остави в тъжните ръце на примирението, хвърлям тежката артилерия: - Кога реши да създадеш проблема. С каква цел го създаде? Целта е, подчертавайки, че причината за ситуацията е породена от самата нея, да стигне до прозрението, че само тя е човекът, който може да го премахне- и проблема и причината. Нищо лично, камо ли политическо като упрек има в последните провокации. Въпрос на терапия. Ако този софистки метод не свърши работа и баба ви не осъзнае грешките си, може да се използват нагледни материали. Предварително си подготвяте по нещичко. Подходът се нарича аверсивен и тука цели чрез наводняването с кофти емоци, човекът да се убеди, че не му е толкова тежко пложението. Една снимка, спечелила Пулицер е перфектна за случая – гладът в Судан, лешояд чака дете да умре, за да го изяде. Човекът, който я е заснел се е самоубил по-късно, но баба ви има здрава психика и след тази позитивна терапия напълно е възможно и да издържи.
и хубави празници!
http://www.youtube.com/watch?v=0y_R7CBmDAE
щастие също, квото и да значи
18.02.2009 15:55
не върви неудовлетворението да е само духовно,
Ще трябва вие да огледате постинга и да си приложите някаква терапия, , за да излезете от от напразните усилия да променяте старците Тъпи изрази...нПостижение е да се напише толкоа безсмислен текст!екзистенциално
не върви неудовлетворението да е само духовно, екзистенциално
Всеки познава поне двама с пенсия или заплата, като на негър в плантация, така че не е невъзможно терапията да се визуализира масово.
