Без кора влиза, с кора излиза - що е то? Не е политическо обещание, което са ви сложили преди изборите. Не е и психоаналитична проверка за чистота на вашето подсъзнание. Отговорът определено може да е метафора и на прогреса, и на регреса. Той е символ на материалното, защото никой тука не е по-голям от хляба. С хляба шега не бива, защото без него у нас е криза, че и смърт. Дори белезите на същността се измерват в хляб – няма хляб в него, казваме.
Обикновено хлябът се изкарва, той е живот и смисъл даже. Хлябът мери имането и нямането, богатството и бедността. Страх за хляба е начало на всяка мъдрост, пък ако ще и да ви звучи робско. Кой ни яде хляба, е въпросът на социалното ни недоволство. Гладен нищо не види освен хляб, е начинът да ни държат в подчинение. Нормално. Хлябът е живот. На деня на хляба загинаха хора. Хлябът ни пусна кръв. И Спасовден не ни отърва. Когато хлябът започне да си връща, нещо много дълбоко сме се объркали. Звучи като прокоба, предупреждение. Хлябът се обърна на тесто (инак мек влиза - твърд излиза) – омесиха се кръв и празник, моделът на сътворението клюмна. След трагедията започна акцията „виновен“. Не може да е само един, разберете, не може и да са всички. Няма как, преди да се е случила утопията - всеки да е виновен за всичко пред всеки. Сега е страх и срам и безверие.
При тая ширеща се суеверност българска, уникално примесена с недоверие и скептицизъм, чудното е дали някой вярва в нещо.
Всъщност вярва се в обратното чудо, в лошата магия. И тя се случва. Ако ви засърби задникът или ви горят ушите, по-добрият вариант е да ви говорят зад гърба, а по-лошият - да са ви направили черна магия. Ако вземе някой да брандира черната котка с положителен знак, може и да обърнем реалностите. Ама не, не се живее без оправдание. Когато се случи трагедия, трудно е да се говори за вяра. На въпроса защо се случват нещастията рационалните ще видят аргументи в действителността - държавата, политиците, органите (които и да е органи), суеверните ще прегледат няколко други реалности и ще потърсят отрицателно влияние от страна на недоброжелателни сили. Или пък знак от Бога. Всеки почтено да може да си изкарва хляба, това е висшата социална справедливост. Всичко друго са зрелища.
Ето сега едно позорище, което не е изкарано от лексикона на бесни пуберки конкурентки. Дали въпросната „услуга“ заслужава насмешка, глоба, съд, порицание или пък е една от възможните причини за някое ваше нещастие, за катастрофите по празниците, преценете си сами. Цитатът не е от дневника на душевно болен, той е от страница в интернет, която човек открива, ако реши да прави черна магия: „Използвайте тази магия, ако искате да причините болка на някой." Има и пример как да напишете есемеса: avgustin bolka Aleks 2. Тука Алекс е зодия Телец. Проверих го. Хубаво е подреден този официален сайт за есемес-влияния. Текстът с поръчението се изпраща на четирицифрен номер, а цената му е 2,40 лв. (с ДДС).
Ако магията за тридневна болка ви се струва твърде кратка във времето, може да изпратите есемес за черна магия в раздел нещастие. Човекът оферира просто и ясно - „ако искате някой да бъде нещастен, използвайте тази магия - "avgustin neshtastie". Пример: avgustin neshtastie Aleks 2“ Цената е същата. Безспорно по-голяма далавера е да се поръча за нещастие - хем е по-общо и носи повече възможности, хем не попада под ударите на закона за здравето. Защото „опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата...“ Това поне гласи чл. 2 от закона за здравето.
Не е виновен маг Августин, виновни са тези, които ще дадат два лева не за болно дете, а за „успокояващата мисъл“, че ще направят някого нещастен или болен. Това е умишлено престъпление. Нищо че звучи безкрайно смешно, инфантилно и неморално. В презентацията си блаженият маг споделя, че се е завърнал в България да помага на хората. Бял PR и черна магия – къде го чукаш, къде се пука. Част от онази сила, която зло желае, а все добро твори. Лошият случай ни дебне отвсякъде, а черните магии (тъмните ни мисли) все някога убиват някого.

Как да направим така че нашата книга да носи посланието към Бъдещето!
Поезията,този флагман на изкуствата е синоним на свободата на мисълта и свободния дух на човека!Може ли наред с гениите на поезията,обикновенния простосмъртен да полети с
безграничните и да изпита радостта от свободата и че може да лети и имаме ли право да не му помогнем в полета или ще му кажем ти си сакат ти си инвалид ти си различен ти нямаш право на живот!Ако по една случайност го оставиме жив,мястото ти е в гетото и а си посмял да мечтаеш,ще бъдеш ликвидиран!

Поезията не може да е синоним на свободата на мисълта, защото има форма. Форми, рамки, решетки. Еманации на несвободата.